Как да се разведем? Това е най-често задавания въпрос от нашите клиенти, които желаят да прекратят досегашния си брак. Други често задава ни въпроси са: Има ли давност брака? Може ли да се разведем служебно? Още ли сме женени ако не сме се виждали 20 години? В чужбина съм, как да се разведа? Какво е развод? и т.н. Настоящата статия има за цел да отговори на всички тези въпроси.

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред (при несъгласие и спорове). Но задължително и двете процедури минават през съда. Няма възможност да има развод ако процедурата не мине през съда. Ще разгледаме подробно и двата вида производства за развод.

Развод по взаимно съгласие

Започнете процедурата по развод по взаимно съгласие от тук >

Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака (публично не се изнасят факти от интимния семеен живот) и вината за това.

Предпоставки за развод по взаимно съгласие

Съгласие

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде:
а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;
б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно;
в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК).
Това съгласие се изразява, както писмено – от ищеца – в подадената искова молба до съда, така и от двамата съпрузи в съдебното заседание, поради което те са длъжни да се явят лично.

Споразумение

Въпросите, които задължително се уреждат със споразумението, са изброени в чл. 51 от СК.

1. Местоживеене на децата, родителски права, лични контакти с другия родител и издръжка на децата:

– къде ще живеят ненавършилите пълнолетие деца;
– на кого от родителите се възлага упражняването на родителските права;
– режим на лични контакти с другия родител – няма нормативна уредба, която да определя конкретно този режим, с оглед нормалното поддържане на личните отношения родител – дете в съдебната практика досега е утвърдено правилото за лични контакти не по-малко от два пъти месечно по един ден и един месец през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на родителя, комуто е възложено упражняването на родителските права; тук може да се уговаря всичко, което е в интерес на децата и за което се постигне взаимно съгласие;
– размер на издръжката, която дължи неупражняващият родителските права родител, време и място на изплащане. При промяна на обстоятелствата след уреждане на горепосочените въпроси в споразумението, законодателят е дал възможност те да се преуредят (чл. 51, ал. 4 от СК).

2. Ползване на семейното жилище

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието “семейно жилище” в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването.

В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права. Когато няма брачен договор или той не третира ползването на семейното жилище, то тогава се прилагат разпоредбите на чл. 56 и 57 от СК (чл. 58 от СК).

3. Фамилно име и издръжка между бивши съпрузи

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.
Страните уговарят дали някой от тях ще изплаща на другия издръжка и какъв ще е нейния размер. Също така може да се договорят за срок, в който ще се изплаща.
Семейният кодекс дава възможност със споразумението да се уредят и други важни за страните последици от развода (чл. 51, ал. 1, изр. второ от СК).

Забележка: Искане за развод по взаимно съгласие може да се предяви независимо колко дълго е продължил брака, за разлика от изискването за тригодишна продължителност на брака в стария СК (чл. 100, ал. 2 от отменения СК)

Производство по развод по взаимно съгласие

Производството е охранително. То започва въз основа на писмена молба, подадена до районния съд, в чийто район е постоянния адрес на някоя от страните /по техен избор/ (чл. 531, ал. 2 от ГПК).

Молбата се подава в един екземпляр. Тя задължително съдържа:
– посочване на районния съд;
– данни за молителите – име, ЕГН, адрес/и за призоваване;
– три имена и адрес на пълномощника, ако има такъв;
– обстоятелствена част – изразено сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод;
– петитум – искане от съда да постанови развод по взаимно съгласие;
– приложени документи;
– дата, място и подписи на молителите.

Подадената молба сезира съда, който образува делото в рамките на един месец от подаването й. За Софийски районен съд делата се образуват от председателя на Брачна колегия и се разпределят по състави и съдии. След като делото бъде разпределено на съответен съдия, той го насрочва съобразно графика и натовареността си.
На първото заседание двамата съпрузи трябва да се явят лично, за да заявят, че поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие и споразумението си. Правната последица от неявявяне без уважителна причина на която и да е от страните в насроченото открито заседание е тежка и е прекратяване на делото, защото се презюмира липса на съгласие от неявилия се съпруг (чл. 330, ал. 2 от ГПК).
След като и двете страни са се явили на заседанието и съдът е проверил тяхната самоличност им дава думата, за да заявят съгласието си за развод. В същото заседание съдът разглежда постигнатото между тях споразумение. За да бъде утвърдено от съда, то трябва да отговаря на три изисквания:
– да са защитени интересите на децата; ако прецени за необходимо съдът може да поиска становище от дирекция “Социално подпомагане”;
– да е пълно;
– да не противоречи на закона (чл. 330 от ГПК).
При неспазване на някое от тези изисквания, съдът дава срок за изправяне на недостатъците. Ако в дадения от съда срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
След като се убеди, че съгласието на съпрузите е сериозно и непоколебимо, и споразумението не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – чл. 235, ал. 5 от ГПК.

Обжалване

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК.

Необходими документи

Съпрузите подават следните документи в районния съд:
1. Молба;
2. Оригинал на удостоверение за сключен граждански брак;
3. Копия на следните документи:
– удостоверение за раждане (ако от брака има родени непълнолетни деца към датата на подаване на молбата);
– нотариални актове или други удостоверяващи собствеността на имотите документи (ако семейното жилище е собственост на единия или двамата съпрузи);
4. Удостоверение от Агенция по вписванията за режима на имуществените отношения между съпрузите;
5. Удостоверение за семейно положение – поне на един от съпрузите;
6. Комплект статистически сведения по образец:
– Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
– Сведения за съпрузите;
– Съобщение за прекратен граждански брак;
7. Споразумение по чл. 51 от СК;
8. Документ за внесена първоначална държавна такса;
9. Пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник.

Ние ще изготвим и попълним всички необходими документи за развод по взаимно съгласие! 

Започнете процедурата по развод по взаимно съгласие от тук >

Такси и разноски

В хода на производството се дължат следните такси:
1. Първоначална държавна такса при подаване на молбата в размер на 25 лв. по сметка на районния съд – чл. 6, т. 1 от Тарифата по ГПК;
2. При допускане на развод по взаимно съгласие окончателна държавна такса до 40 лв. по сметка на районния съд – чл. 6, т. 3 от Тарифата по ГПК;
Съгласно новият СК със споразумението могат да бъдат уредени и последици от развода извън посочените в чл. 51, ал. 1, изр. първо от СК. Когато, при режим на общност, страните постигнат споразумение относно издръжката, както и относно имуществените им отношения, се събира и съответната такса и за (чл. 7, т. 2 от Тарифата по ГПК):
1. Споразумението за имуществените отношения – по 2 на сто върху стойността на всеки дял;
2. Споразумението за издръжката – 2 на сто върху тригодишните платежи.
При допускане на съдебна експертиза за оценка на имоти и автомобили в хода на съдебното производство, размерът на депозита се определя от съда и се внася по сметка на съответния районен съд.
Таксите и разноските по водене на делото (включително адвокатски хонорари) се разпределят между молителите съобразно споразумението, постигнато между тях, или остават така, както са ги направили (чл. 329 от ГПК).

Развод по исков ред – поради разстройство на брака

Производството е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, въз основа на настъпили след сключването му обстоятелства.
Производството се инициира само от един от съпрузите, тъй като не е налице взаимно съгласие между съпрузите за развода и за еднакво уреждане на последиците от него.

Предпоставки за развод поради разстройство на брака

Желание на единия от съпрузите за прекратяване на брака

Всеки един от съпрузите може да иска развод, когато според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен (чл. 49, ал. 1 от СК).

Липса на взаимно съгласие за прекратяване на брака

Тази предпоставка е логическо продължение на горната.

В случай, че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, производството следва да се образува по реда на чл. 50 от СК (виж процедурата “Развод по взаимно съгласие”).

Срок

Образуваното производство се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето (чл. 320 от ГПК).

Основания за развод

Основанията са факти, които са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод (чл. 322, ал. 1 от ГПК).

Съединяване на искове в брачния процес

Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за (чл. 322, ал. 2 от ГПК).

  1. упражняване на родителските права;
  2. личните отношения между децата и родителите. В чл. 59, ал. 3 от СК е посочено какво се включва в понятието “определяне на режим на лични отношения между родители и деца”;
  3. издръжката на децата – въведен е и критерий, по които да се определи размера на издръжката в чл. 59, ал. 5 от СК. Задължението за родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца се поражда от чл. 143 от СК. По отношение на гореизброените три иска страните в процеса имат две възможности (чл. 59 от СК):

а) решават тези въпроси със споразумение, което съдът трябва да одобри;

б) съдът служебно се произнася по тях, с оглед най-добра защита на децата, като критериите за това са изброени в чл. 59, ал. 4 от СК; за да може да се произнесе обективно той изслушва родителите, децата по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето и по своя преценка и други лица, като изисква и становище от дирекция “Социално подпомагане”; ако съдът има съмнение за синдром на родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог;

Тези искове по отношение на извънбрачни и от друг брак деца не могат да се съединяват и разглеждат с бракоразводния иск (Решение № 214 от 24.III.1989 г., ВС, II г. о.).

  1. ползването на семейното жилище след развода – чл. 56 и 57 от СК уреждат подробно тази материя; по силата на съдебното решение, с което се предоставя семейното жилище за ползване, възниква наемно правоотношение и всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема чл. 57 от СК;
  2. издръжката между съпрузите – в чл. 145 от СК е уредено правото на невиновния за развода, несключил брак бивш съпруг на издръжка; тя се дължи до три години от прекратяване на брака, освен ако страните не са уговорили по-дълъг срок; съдът може да удължи срока, ако страната, която я получава е в тежко състояние, а за даващия това не представлява особено затруднение. За да има право на издръжка бившият съпруг трябва да отговаря и на общите изисквания на чл. 139 от СК – да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си.
  3. фамилното име. В чл. 53 от СК е предвидено правото на сменилия фамилията си съпруг да си върне предбрачната фамилия.

Основания на бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство на брака им. Всеки един от тях представлява основание на отделен иск за развод и ако ищецът при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания пропусне да заяви някое от тях, последицата ще бъде преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт. Поради това с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл. 322, ал. 1 и 2 от ГПК, всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, представляват основание на отделен иск за развод и щом като са били известни на съпрузите, трябва да бъдат предявени до приключване на устните състезания (Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г., ОСГК на ВКС).

Производството по развод по исков ред

Искът за развод е конститутивен иск. Производството е особено исково. То започва въз основа на писмена молба от единия съпруг до районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника (другия съпруг). С оглед строго личния характер на брачния иск само съпруг може да подаде молба за развод поради разстройство на брака (арг. от чл. 49, ал. 1 от СК). Законодателят дава право на непълнолетен или ограничено запретен съпруг сам да предяви иск за развод, както и да бъде ответник по иск за развод (чл. 319 от ГПК).

Исковата молба се подава в два екземпляра.

Исковата молба трябва да съдържа:

  1. посочване на районния съд, до който е адресирана;
  2. данни за ищеца и ответника – името, ЕГН, адреси за призоваване;
  3. имена и служебен адрес на пълномощника, ако има такъв;
  4. основание на исковата молба, а именно – посочва се чл. 49 от СК, но това не е задължителен реквизит на исковата молба;
  5. обстоятелствена част – изчерпателно изброяване на фактите от живота на съпрузите, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като се посочва и с какви доказателства ще се доказват;
  6. петитум – искане съдът да постанови развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака;
  7. описание на приложените документи;
  8. дата, място и подпис на лицето, което подава молбата.

Подадената искова молба сезира съда, който образува дело в рамките на един месец от подаването й. За Софийски районен съд делата се образуват от председателя на Брачна колегия и се разпределят по състави и съдии. След като делото бъде разпределено на съдията, той го насрочва съобразно графика и натовареността си.

Съдебното производство започва с първото по делото заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично – чл. 321, ал. 1 от ГПК. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. След разглеждане на предварителните въпроси и проверката на редовността на исковата молба съдът е длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора – чл. 321, ал. 2 от ГПК.

Ако страните постигнат съгласие за медиация или друг способ за разрешаване на спора делото се спира. Всяка от страните може да иска възобновяване на производството по делото в шест месечен срок. Ако такова искане не бъде направено в шест месечен срок, делото се прекратява – чл. 321, ал. 4 от ГПК.

При постигане на споразумение между страните в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство по развод по взаимно съгласие – чл. 321, ал. 5 от ГПК.

Ако страните не постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора производството по делото продължава – чл. 321, ал. 6 от ГПК.

За допускането на развод не е достатъчно отрицателното отношение на единия съпруг към продължаване на брака. Изявленията на страните се преценяват на общо основание с оглед всички обстоятелства по делото. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака трябва да бъде установено от решаващия съд. Това състояние не се презумира и не е налице, когато са възникнали обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Съдът може да отхвърли иска за развод, когато не е установил дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от датата на последното съдебно заседание (чл. 235, ал. 5 от ГПК).

С решението за допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако ако някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 от СК), за разлика от предвиденото служебно произнасяне по въпроса за вината, предвидено в чл. 99, ал. 2 от отменения СК.

Законодателят е дал възможност на страните във всеки един момент в делото да изложат споразумение относно всички или някои последици от развода.

Нужно е това споразумение да се утвърди от съда, който проверява дали са защитени интересите на децата в достатъчна степен, като при нужда то се обръща към Дирекция “Социално подпомагане” за становище.

Привременни мерки

Законодателят е дал възможност в бракоразводния процес с молба на която и да е от страните съдът, пред който е предявен искът за развод, да определи привременни мерки относно:

– издръжката между съпрузите;

– семейното жилище;

– ползуването на придобитото през време на брака имущество;

– грижата за децата и тяхната издръжка (чл. 323 от ГПК).

Тези мерки могат да се вземат по всяко време, докато трае бракоразводният процес. Сезирането на съда може да стане и с устна молба на някоя от страните – в съдебно заседание.

Определението, с което се допускат привременни мерки, не подлежи на обжалване и може да бъде променяно от същия съд – чл. 323, ал. 3 от ГПК.

Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване на окончателно решение, но могат да бъдат изменявани и отменявани. С приключване на бракоразводния процес те отпадат, тъй като се заместват от трайна уредба на отношенията.

Продължаване на делото за развод от наследниците

Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Но низходящите и/или родителите на починал ищец могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг (чл. 52 от СК).

Когато съпругът-ищец почине и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото (чл. 327, ал. 1 от ГПК). Ако в дадения им срок никой от наследниците не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява.

Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака (чл. 52, ал. 3 от СК).

В решението си съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за разстройство на брака виновно поведение на преживелия съпруг – чл. 327, ал. 3 от ГПК.

Решението, с което се уважава искът на наследниците, е установително.

Влизане в сила и обжалване на постановено решение

Решението за развод на районния съд влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината (чл. 325 от ГПК).

Необходими документи

Съпругът-ищец подава следните документи в районния съд, в чийто район е постоянния адрес на ответника (другия съпруг) (чл. 105 от ГПК):

  1. Искова молба;
  2. Оригинал на удостоверение за сключен граждански брак;
  3. Удостоверение/я за раждане (заверено копие), ако от брака има родени непълнолетни деца към датата на подаване на исковата молба;
  4. Служебна бележка за получено последно брутно трудово възнаграждение;
  5. Комплект статистически сведения по образец:

– Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;

– Сведения за съпрузите;

– Съобщение за прекратен граждански брак;

  1. Пълномощно, ако молбата се подава от пълномощник;
  2. Документ за внесена първоначална държавна такса.

Такси и разноски

В хода на производството се дължат следните такси:

  1. При завеждане на исковата молба – 25 лв. по сметка на районния съд;
  2. При решаване на делото съдът определя окончателния размер на таксата – до 50 лв., но не по-малко от 20 лв. по сметка на районния съд;
  3. Върху споразумението за издръжката – 2% върху тригодишните платежи по сметка на районния съд.

Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност, или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили (чл. 329, ал. 1 от ГПК).

Ако искът бъде отхвърлен разноските се определят по реда на чл. 78 от ГПК.

Започнете процедурата по развод по взаимно съгласие от тук >

 

Оценка 5/5 - (101 votes)
Сподели