Обжалване на наказателно постановление

В България множество държавни органи имат правомощия да налагат глоби и имуществени санкции на граждани и фирми. Тъй като всеки може да стане обект на проверка, наличието на опитен адвокат по обжалване на наказателни постановления е най‑сигурният начин да защитите интересите си.

Издаването на наказателно постановление е следващият етап след съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), когато възражението срещу акта не е уважено от наказващия орган.

• Професионална защита – нарушителят рядко разполага с нужните правни познания за ефективно обжалване.
• Изграждане на стратегия – адвокатът анализира закона, съдебната практика и доказателствата, за да изгради аргументирана защита.
• Своевременна реакция – забавянето може да направи жалбата неуспешна поради липса на време за подготовка.
• Пълна документация – при срещата с адвоката носете оригиналното наказателно постановление, АУАН и всички свързани документи; свидетелите също са ценни за изграждане на защитата.

• Оценка на шансовете за успех – базирана на реален опит с дела срещу КАТ, Инспекция по труда, КЗП, Митници и други институции.

• Проучване на съдебната практика – за изграждане на най‑силната защитна стратегия.

• Анализ на процесуални грешки – откриваме нарушения на правото на защита, които могат да доведат до отмяна на постановлението.

• Представителство пред съда – подаваме жалбата в срок и защитаваме клиента пред районния и административния съд.

В 3-дневен срок от съставянето и връчването на акт /АУАН/ на нарушителя, последният има право да направи писмени възражения, ако не е направил такива при съставянето на акта или в допълнение към дадените вече възражения.

Срокът за обжалване на наказателно постановление е 7-дневен и тече от връчването му на нарушителя.

В 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на МВР.

Обжалването пред съда на електронен фиш, респ. на отказ за анулиране на електронен фиш от директора на ОД на МВР, се извършва в 14-дневен срок от получаване на фиша, респ. от получаване на отказа за анулирането му.

Срокът за обжалване на постановеното от районния съд решение по жалба/протест срещу наказателно постановление е 14 дни и тече от връчване на съобщение за изготвеното решение.

Производствата по обжалване на наказателни постановления се реализират по съдебен ред пред съответния районен съд, а касационните – пред съответния административен съд. Обжалването става чрез наказващия орган, който го е издал.

За да бъде предявена жалба срещу наказателно постановление и същата да бъде годно средство за защита на посоченото в постановлението като нарушител лице, трябва да са налице определени предпоставки – пороци на наказателното постановление, респ. електронния фиш, в противен случай жалбата би била неоснователна.

Оспорването на наказателните постановления и електронни фишове би било основателно при следните предпоставки:

 1. Незаконосъобразност на наказателното постановление

Наказателното постановление ще е незаконосъобразно при нарушения на материалния закон или съществени нарушения на процесуалния закон. Такива случаи са налице при издаване на наказателно постановление за деяние, което не съставлява административно нарушение към момента на извършването му или вече не е нарушение към момента на издаване на постановлението.

Незаконосъобразно е наказателно постановление, издадено за нарушение, което е извършено при условията на крайна нужда или неизбежна отбрана.

Незаконосъобразно ще е и наказателно постановление, което е издадено за приготовление към административно нарушение – чл. 9, ал. 1 от ЗАНН, както и за опит към административно нарушение, защото опитът се наказва само в предвидените от закона случаи.

Незаконосъобразно ще е наказателно постановление, издадено от некомпетентен орган. Органът следва да бъде материално, местно и йерархично компетентен.

Незаконосъобразно ще е наказателно постановление, което страда от формални пороци – неспазване на предписаната по закон форма на постановлението, липса на задължителен реквизит в постановлението, водещ до неговата незаконосъобразност или нарушения по формата и съдържанието на предхождащия го АУАН.

Пороците във формата и/или съдържанието на АУАН трябва да са съществени – т. е. такива, които да рефлектират върху законосъобразността на АУАН и да не могат да бъдат отстранени при съставяне на наказателното постановление, тъй като чл. 53, ал. 2 от ЗАНН изрично допуска съставяне на редовно наказателно постановление и при пропуски в АУАН, ако са безспорно установени нарушението, нарушителят и неговата вина. Съществен е всеки порок, свързан с накърняване правото на защита на нарушителя.

Случаи на нарушения на правото на защита на нарушителя са:

– на нарушителя не му е дадена възможност да предостави своите обяснения или възражения при съставяне на акта за установяване на нарушението или актът за установяване на административното нарушение не е съставен в негово присъствие;

– нарушителят не е получил екземпляр от АУАН – това възпрепятства даването на обяснения и възражения по акта от нарушителя и възможността да предостави доказателства, които изключват отговорността му или установяват наличие на смекчаващи вината обстоятелства;

– нарушението не е описано конкретно в АУАН – това естествено също пречи на правото на защита на нарушителя, тъй като за да може да организира същата, той най-напред следва да знае за какво нарушение му е съставен акт т. е. в АУАН не е достатъчно контролният орган, установил нарушението, да посочи нарушения закон, а трябва да опише самото нарушение и обстоятелствата по извършването му, в противен случай е засегнато правото на защита на нарушителя;

– нарушителят не е получил екземпляр от наказателното постановление;

Незаконосъобразен ще е електронен фиш, който:

– е съставен при неизправно или негодно техническо средство;

– е съставен на лице, различно от собственика на автомобила, когато се съставя първоначалния такъв фиш;

– е оспорен в седемдневния срок след връчването му пред директора на съответната структура на МВР и е имало основания за анулирането му по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, но е анулирането е отказано без основание.

Може да се касае и за други пороци в производството по издаване на наказателното постановление – напр. съставяне на наказателното постановление след изтичане на сроковете за издаване на постановление или въз основа на АУАН, съставен след срока, в който е следвало такъв да се издаде, съставяне на постановление от лице, което е недопустимо да издава такова поради наличие на причини за отвод и др.

 2. Несправедливост на наложеното наказание

Наложеното наказание е несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Затова и при преценката на наказанието административнонаказващият орган трябва задълбочено да изследва всички обстоятелства по нарушението, вината на нарушителя, възможните изключващи отговорността обстоятелства, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и ако намери, че следва да се наложи наказание, то същото да съответства по тежест на нарушението.

Административнонаказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако са изтекли определените в чл. 34 от ЗАНН срокове за това. Общият срок, в който може да се състави АУАН и производството по административното наказване да се осъществи е до три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН изисква постановленията да бъдат издадени не по-късно от 6 месеца след издаване на съответния АУАН. В противен случай производството следва да се прекрати. Ако постановлението бъде издадено след този срок, то същото ще е незаконосъобразно и ще бъде отменено само на това основание.

В жалбата следва да се посочат всички слабости на наказателното постановление, пороци в производството по издаването на тези актове, в производството по установяване на нарушението и съставянето и връчването на АУАН, на които жалбоподателят основава неговата незаконосъобразност.
Към жалбата следва да се представят всички документи, на които жалбоподателят се позовава, за да установи незаконосъобразността на постановлението, електронния фиш или явната несправедливост на наложеното наказание. Освен това следва да се посочат и свидетелите, експертизите, които ще се искат, ако това е необходимо, както и искания за издаване на съдебни удостоверения, искания за представяне на документи или прилагане на преписки от други органи и лица, трети на производството.

Петитумът на жалбата, т. е. това, което жалбоподателят иска да постанови съда с решението си по повод наказателното постановление, може да бъде:

 – пълна отмяна на постановлението;

– частична отмяна на постановлението (напр. за част от наложените санкции, ако с постановлението са установени няколко нарушения и са наложени повече санкции);

– намаляване на наказанието, наложено с постановлението, или

– установяване явната маловажност на деянието и отмяна на наказателното постановление на това основание.

Доказването е прехвърлено върху нарушителя, ако същият иска да обори констатациите в АУАН!

Жалбата се подава чрез административнонаказващия орган, който е длъжен в срок от седем дни от постъпването им да ги комплектува с преписката и да ги изпрати в компетентния районен съд.

Жалбата се подава с преписи според броя на заинтересованите страни. До даване на ход на делото, могат да се правят и допълнителни писмени изложения, за допълване доводите по жалбата – чл. 320, ал. 3 от НПК.

Съдебните заседания се провеждат с призоваване на страните – жалбоподателя и административния орган, и на посочените свидетели и вещи лица.

Неявяването на някоя от страните не е пречка за провеждане на заседанието, освен ако е налице уважителна причина за това – внезапно заболяване, служебен отпуск и др. По същия начин стои въпросът и с другите призовани за делото лица – свидетели, вещи лица, заинтересовани страни.

Сред свидетелите най-важно място заема актосъставителят, който обикновено се разпитва първи. Разпитът се води най-напред от съда, като всяка от страните може да поставя своите въпроси за допълнителни разяснения на отделни обстоятелства.

Всяка от страните представя своите доказателства и след изчерпване на доказателствените искания и събиране на всички допуснати доказателства, страните изразяват устно становището си по законосъобразността/незаконосъобразността на наказателното постановление.

След приключване на устните състезания, делото се обявява за решаване, като съдът се произнася с решението си в срок от тридесет дни от датата на последното заседание.

Решението на районния съд се обжалва с касационна жалба пред съответния административен съд. Срокът е 14 дни, считано от деня на получаване на съобщението за изготвеното решение от районния съд – чл. 211 от АПК.

Касационна жалба се предявява от страната, която не е удовлетворена от съдебното решение.

Основанията за предявяване на касационна жалба са посочени в чл. 348 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, а именно:

а) нищожност на решението на районния съд;

б) недопустимост на решението на районния съд;

в) неправилност на решението на районния съд:

– при нарушения на закона (неправилно приложение на закона или прилагане на закон, който не е следвало да бъде приложен);

– при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (ако нарушението е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и това не е отстранено, решението е немотивирано или липсва протокол от съдебното заседание; решението е постановено от незаконен състав, тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на решението);

– ако наказанието е явно несправедливо (когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НПК);

г) необоснованост – решението и мотивите не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Делото се разглежда с участие на страните – жалбоподателят и ответната по жалбата страна. Произнасянето на административния съд следва да се осъществи в едномесечен срок от последното съдебно заседание.

• Адвокатски хонорар за изготвяне на жалбата и процесуално представителство: 200-800 евро;
• Не се дължат държавни такси за разглеждане на жалбата от съда, както и при обжалване на по-горна инстанция.