С решение на Народното събрание от 13 март на територията на цялата страна се въвежда извънредно положение за периода до 13 април. Мерките бяха приети във връзка с овладяване на ситуацията с разпространението на коронавируса в страната. Част от тях повлияват на трудовите правоотношения във връзка с работата при извънредно положение.
Какво означава извънредно положение?
Съгласно чл. 84., т. 12 oт Конституцията на Република България Hapoднoтo cъбpaниe oбявявa вoeннo или дpyгo извънpeднo пoлoжeниe въpxy цялaтa тepитopия нa cтpaнaтa или въpxy чacт oт нeя пo пpeдлoжeниe нa Пpeзидeнтa или нa Mиниcтepcĸия cъвeт. Извънредното положение е един от най-сериозните инструменти на изпълнителната власт. То позволява да се ограничат временно основни права и свободи на гражданите (свободно придвижване . Освен това при извънредно положение може да се въвеждат и специални правила в сферата на иĸoнoмичecĸия живoт нa cтpaнaтa, както и на тpyдoвия пpoцec и т.н.
Кои права и свободи на гражданите не могат да се засягат и ограничават?
Независимо от обявеното извънредно положение всеки гражданин има право на живот, никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, насилствена асимилация, както и на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. На следващо място, в член 31 от Конституцията се посочва, че всеки, обвинен в престъпление, следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок, никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, а обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Извънредното положение не отменя чл. 32, ал. 1, която гарантира, че личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Внимание трябва да се обърне на това, че алинея 2 от същия член вече не попада в списъка на гарантираните права, а тя гласи: “Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”.
Как се отразява извънредното положение на трудовите правоотношения?
Както споменахме по-горе, извънредното положение дава възможност да бъде повлияно и върху трудовите правоотношения. В гласувания и приет на второ четене Законопроект за мерките по време на извънредното положение има няколко промени, на които трябва да се обърне внимание.
На първо място, с чл. 5, ал. 1 от Законопроекта е въведено задължение всички работодатели в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа за служителите си. Ако това е невъзможно, работодателите организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в т.ч. филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала и не допускат служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания.
На следващо място в Кодекса на труда се създава чл. 120б, съгласно който работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние.
Създаден е и чл. 120в, който дава възможност на работодателя със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до прекратяване на извънредното положение. В този случай за времето на преустановяване на работа на предприятието или на част от него, работникът или служителят има право на обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи. За времето на преустановяване на работата, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
По своя преценка работодателят може да установи в предприятието и непълно работно време за част или всички служители. С промените се дава възможност на работодателя да предостави на служителите си платен годишен отпуск дори и без тяхно съгласие. Работодателят няма право да отказва и трябва да разреши ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск на служител при негово искане.
Следва да се има предвид, че освен направените във връзка с извънредното положение промени в трудовите правоотношения, в Кодекса на труда изначално са уредени няколко права/задължения на работодателя и работника.
Независимо от въведеното извънредно положение работодателят няма право да преустанови изплащането на трудовото възнаграждение. Дори и предприятието да преустанови работата си при обявяване на престой или извънредно положение, както е в случая, то това не е по вина на работника и същият има право на брутното си трудово възнаграждение.
На следващо място, работодателят няма право да задължи служителя да ползва неплатен отпуск. Такава възможност не е предвидена нито в Кодекса на труда, нито в промените във връзка с извънредното положение. Както посочихме по-горе, работодателят е длъжен да разреши ползване на неплатен отпуск при извънредно положение, но само по желание на служителя.
В настоящия случай Кодекса на труда дава възможност на работодателят да прекрати трудовото правоотношение на служителя. На първо място, това може да стане при намаляне на обема на работа или спиране на работа. Това намаляне обаче трябва да е трайно (поне няколко месеца). В този случай прекратяването става с предизвестие, а спирането (престоя) на работата трябва да е за повече от 15 работни дни.
Трудовото правоотношение може да бъде прекратено и поради закриване на част от предприятието или при съкращаване на щата. Закриването на част от предприятието или съкращаването на щата трябва да са реални, а не да се дължат на преустройство или реорганизация.
При прекратяване на трудовото правоотношение на някое от посочените основания работодателят дължи обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, като обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от един месец. Работодателят дължи и парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Статията е съобразена с действащото законодателство към 22.03.2020г. Посочени са предложените със Законопроект за мерките по време на извънредното положение, който на 20.03.2020 бе гласуван на второ четене в Народното събрание. На 22.03.2020г. върху същия бе наложено вето от Президента на Република България. Тук може да получите актуална информация относно процеса по приемане на законопроекта!
Настоящата статия има информативен характер и не следва да се приема като правна консултация за решаване на конкретен проблем!